Аз съм Веселина Терзиева, съпругата на Иван и ще Ви разкажа нашата история:

Януари 2014

Иван започна да получава главоболие в лявата част на главата. “Специалист“ невролог от Бургаска болница след опипване на врата и главата му постави диагнозата възпален нерв на гръбначния стълб. Назначи му лечение ,но болката не отшумяваше. В рамките на един месец той три пъти посети лекаря ,но лечението продължаваше да е все същото болкоуспокояващи и кортикостероиди.

Февруари 2014

Предстоеше ни семейна ски-ваканция ,а състоянието на Иван се влошаваше. Няколко дни преди да заминем по мое настояване Иван се съгласи да му направят резонанс, който си заплати сам защото „Специалистът“ отказваше да му даде направление. Резултата от скенера беше ужасяващ-в левия темпорален лоб (част от мозъка) съпругът ми имаше 5 сантиметров тумор. Заминахме веднага за София, където няколко дни по късно Иван беше опериран. Хистологичния резултат беше ГЛИОБЛАСТОМ .Това е най злокачествения мозъчен тумор – диагноза при която почти няма оцелели пациенти. По лошо от това не можеше да бъде. Помолих докторите да не казват на Иван това което споделиха с мен-че му остават от 2 до максимум 6 месеца живот. Изпратиха ни в къщи да чакаме най-лошото. Не ни оставаше много време заедно и това ме убиваше. Не можах да приема ,че мъжът който беше моята опора, бащата на децата ми и човекът който обичам безрезервно ,много скоро няма да е до мен. Как щях да кажа на децата? Как щяхме да живеем без него?

Март 2014

Реших да изпратя изследванията му в Университетската болница в Хайделберг, Германия от където получихме стряскаща оферта. В нея освен огромната сума пишеше ,че при наличието на 5,5 см тумор в главата първото нещо което трябва да се направи е да се оперира за да се отстрани тумора и чак след това да се прави лъче и химиотерапия.
На рождения ми ден заедно с Иван и брат му отпътувахме за Германия. Най желания ми подарък беше Иван да стигне жив до там, защото с това налягане в главата му рискът при полета беше голям.

Април 2014

Иван беше приет в Университетската болница в Хайделберг където два дни след приема му бяха насрочили операция. Но……… ,ден по късно той получи епилептичен пристъп. Състоянието му вече беше критично. На следващия ден го оперираха. Операцията беше успешна и лекарите бяха успели да отстранят 98% от тумора. Един от хирурзите ми сподели ,че е изненадан как въобще е жив съпругът ми. Според него центъра на главата му е бил изместен с повече от 2 сантиметра в дясната половина на черепа - състояние при което на теория човек не може да е жив.
На следващия ден Иван се чувстваше добре и беше щастлив ,че резултата от операцията е добър. На 5 април, само два дни след това получи исхемичен инсулт и се наложи пак да го оперират .По време на тази тежка животоспасяваща операция докторите му отстраняват част от черепа .Иван изпадна в кома, положението беше повече от критично, не можеше да диша дори без апарат. Докторите го поддържаха жив и не даваха надежди че ще оцелее.
Състоянието му постепенно започна да се подобрява, но инсулта го беше поразил много тежко. Дясната половина от тялото му беше парализирана и не можеше да говори. В същото това време останахме и без преводач. Кошмара беше пълен, съпруга ми в безнадеждно положение в болница с риск за живота, в чуждата държава незнаещи езика и без преводач. Уведомявахме се за състоянието на Иван чрез приятели който звъняха в реанимацията и после ни уведомяваха по телефона как е той. Докторите ни гледаха с пълни със сълзи очи.
Точно в този отчайващ и критичен момент изгубили надежда разбрахме ,че НАДЕЖДА ВИНАГИ ИМА. Малко преди Великден се появиха две непознати за нас момичета – прекрасни млади българки живеещи в Германия. Започнаха да идват всеки ден да ни помагат превеждат . БОГ ни ги изпрати в най подходящия момент. В края на април се прибрахме с линейка в България.

Май 2014

Съпругът ми беше прикован към инвалидната количка, а му предстоеше му лъчетерапия . Със свекърва ми напуснахме работа и заминахме с Иван за Пловдив при наши близки. Прекрасни хора ,които преживяха с нас тези тежки и изтощителни моменти . Бяха ни осигурили специален транспорт който ни взимаше и връщаше от болницата. Иван беше всеки ден на лъче и химиотерапия. След това му правеха процедури по рехабилитация .И за капак идваше и логопед да го учи да говори. Вечер когато чичо Сашо и Татяна се прибираха от работа вдигахме Иван от инвалидната количка и правехме опити да го задържим прав. Бяхме изпълнени са надежда, че той ще може да ходи, въпреки уверението на лекарите, че това няма как да стане.

Юни 2014 - ЧУДОТО СТАНА!

Иван постепенно се изправи на крака и започна да върви. Благодарение на БОГ и невероятната упоритост на моят съпруг той проходи. Никога не съм предполагала ,че ще се радвам толкова много на момента в който ще купя бастун на мъжа ми. Все съм си представяла, че това ще се случи когато сме на 70. Започна да прави опити и да говори. Усилията на всички ни дадоха резултат.

Юли 2014

В началото на месеца се прибрахме в Бургас. До края на годината на Иван му беше назначена химиотерапия която траеше по 5 дни месечно. В домът ни започна да идва рехабилитатор, който с часове се занимаваше с Иван. Благодарим на невероятната Татяна, която освен добър професионалист се оказа и много борбена като човек. В продължение на година тя всеки ден идваше да го раздвижва, защото след инсулта беше необходимо постоянно да се прави рехабилитация. На хората в положението на Иван държавата ни отпуска по 14 дни в годината безплатна рехабилитация. В същото време от Университетската клиника в Хайделберг ни върнаха 60 % от сумата която бяхме превели за операцията му там. Докторите бяха са отказали от хонорарите за операциите който му извършиха, защото им беше много мъчно за Иван и това което преживява. Тези средства помогнаха да продължим напред, защото държавата ни беше показала, че няма място за лечение на пациенти като съпруга ми .

Август 2014

Потърсихме помощ и от психолог ,беше невероятно трудно за всички ни. Децата не можеха даприемат болестта на баща си и положението в което е.Освен рехабилитацията у дома започнахме да водим Иван в специализирана клиника порехабилитация и физиотерапия в близост до Бургас. Подновихме посещението при логопед.Състоянието на Иван се подобряваше с всеки изминал ден ,дори дойде момента в койтозапочна да се придвижва на малки разстояния без бастун Лекарите бяха изумени.
Иван надживя всичките им прогнози.

 

ЕДНА ГОДИНА ПО КЪСНО

Август 2015

В началото на месеца Иван започна отново да получава силно главоболие. Докато чакахме здравната каса да ни уведоми, че няма да отпусне направление за Ядрено магнитен резонанс изминаха две седмици.
Отново си заплатихме сами изследването и разбрахме, че тумора се е върнал. На същото място и с невероятни размери-цели 6 см, както и едно по малко образувание в близост до първото.
Бургаски неврохирург му назначи обезболяващи лекарства и ни препоръча да “оставим на спокойствие“ Иван. Обясни ни, че вече няма какво да се направи . Аз отново не се примирих ,изпратих документите му в турска клиника, за където заминахме три дни след това.
Отново тримата-Аз ,Иван и неговият брат Дидо. Страха ,че може да се повтори ситуацията от Германия ни убиваше, но в Турция нещата вървяха много добре. Посрещнаха ни толкова топло. Всичко беше перфектно организирано. Операцията беше успешна и Иван се възстанови много бързо. Направиха му процедура с Кибер нож и назначиха няколко курса химиотерапия.

Септември 2015

На рождения си ден Иван имаше назначена химиотерапия. Екипа на болницата и преводачките му бяха организирали малко тържество. Много ни зарадваха. За миг успяха да разсеят тъгата му , че дъщеря ни започва първи клас ,а той не може да я види .

Октомври 2015

След едно от поредните вливания операцията се отвори и се наложи за 5-ти път Иван да легне на операционната маса. Прекратиха химиотерапията защото имаше риск за живота му.

Ноември 2015

Резултатите от изследванията на Иван са добри. Всички у дома се успокоихме ,изпълнени с надежда, че ще посрещнем Коледните и новогодишни празници заедно и щастливи.

Март 2016

На контролен резонанс се видя ,че има множество малки нови образувания. Докторите от Клиниката Анадолу Джон Хопкинс в Турция му назначиха отново химиотерапия с Авастин и Иринотекан.
Въпреки силното желание на лекарите от Бургаския онкодиспансер да погнат на Иван, НЗОК в България отказа да му ги отпусне и започнахме да ходим в Турция на всеки две седмици да правим вливанията.

Май 2016

Новините са чудесни. Новопоявилите се образувания намалят размера си и докторите назначиха още 7 вливания през две седмици.
До тогава семейството ни се справяше само с всички разходи по лечението на Иван.
Единствената финансова помощ която е получил Иван до момента на стартиране на кампанията е от Община Приморско.

Юни 2016

Нашата битка с коварната болест продължава. Иван премина през поредната химиотерапия благодарение на добрината и сърдечността на много хора. Спокойни сме ,че средствата от кампанията ще покрият следващите няколко терапии. Радваме на всяка минута прекарана със семейството. Децата са все по често с нас и ни зареждат с позитивизма и любовта си. Имаме цялата надежда на света ,че борбата с рака скоро ще приключи и един ден ще бъдем от Вашата страна – на помагащи и даващи надежда.